← Timeline
Avatar
Tanda Lugovskaya

Новый перевод с болгарского.
---

Стены мне неудобны в дому, потолок неудобен,
И кровать - да как смеет она вообще называться кроватью,
Пол скрипит, гардероб ухмыляется, звероподобен,
Всё некстати в проклятой ночи, всё некстати, некстати.
Нет хороших идей. Нет, конечно, и снов. И надежды на то, что
Я усну через час, через год, хоть в теченье ближайшего века.
И распластана ночь, как ковёр из сплошных многоточий,
И не помню, зачем вообще родилась человеком.
И зачем тебе нужно — тебе! — уходить, улетать, ну куда ты,
Что ты делаешь там, что там рядом с тобой существует?
Я пишу тебе - спутаны буквы, разорваны даты -
Думать я не могу, и дышать, и смотреть, и тоскую, тоскую,
Если б кнопка была, чтоб нажать - но не смерть, и не кома,
А пока тебя нет - чтобы мир весь застыл, чтоб не ждать понапрасну,
Без тебя нет ни утра, ни вечера, нету и дома,
Ничего, ничего нету вовсе...

А в целом-то - да, всё прекрасно.

---
Оригинал (авторка - Мария Донева):

Стените са ми неудобни и таванът ми е неудобен.
А леглото как смее изобщо да се нарича легло.
Подът скърца, насреща ми се хили гардеробът,
и нищо, ама нищичко в такава нощ не е добре дошло.
Няма добри идеи. И сънища, очевидно. И надежда няма,
че ще заспя в следващия един век.
Нощта се е тръшнала, безполезно голяма,
и не си спомням защо ми трябваше да се раждам човек.
И защо ти трябваше и на тебе да отиваш, където си отишъл,
и какво правиш, какво толкова има там.
И добре, ето, пиша ти, ама какво да ти пиша,
като не мога да мисля, да виждам, да дишам, и само ям.
Поне да имаше едно копче, да го натисна,
и докато се върнеш, светът да спре.
Няма без тебе къща, няма без тебе вечер и сутрин,
няма нищо и няма всичко…

Иначе съм добре.

👍1
To react or comment  View in Web Client